Закъснялата есенна сеитба: рискове, предизвикателства и защо е важно да мислим стратегически за следващата стопанска година
Продължителните дъждове през последните седмици поставиха голяма част от българските земеделци в трудна ситуация – есенниците на много места все още не са засяти, а прозорецът за оптимални срокове вече се затваря. Закъснелите сеитби не са просто неудобство, те носят със себе си редица агрономически и икономически рискове, които могат да окажат влияние върху потенциала на добивите.
Какви са рисковете при късните есенни сеитби?
Недостатъчно братене и слаб хабитус на растенията
Когато сеитбата е извършена след оптималните срокове, културите не успяват да натрупат достатъчно вегетативна маса. Пшеницата формира по-слабо братене, което директно намалява добивния потенциал.
Повишен риск от измръзване и стрес през зимата
Късно поникналите растения често не успяват да се закалят преди първите сериозни застудявания. Това увеличава риска от измръзване или частични повреди, които влияят на развитието през пролетта.
По-висока чувствителност към болести и неприятели
Стресът от късното развитие прави растенията по-уязвими към болести, а нестабилните температури създават условия за нападение от неприятели. Това налага по-интензивна растителна защита, което увеличава разходите.
Забавена вегетация и компрометиран добив
По-късното развитие води до по-ниска ефективност на усвояването на хранителни вещества и забавяне на вегетационните фази – фактори, които често водят до по-нисък добив в сравнение с оптимално засетите площи.
Рискове от обработки в кални условия и уплътняване на почвата
Тежките машини върху преовлажнени полета причиняват уплътняване на почвения слой, което нарушава въздухо и водопропускливостта. Формират се коловози и неравности, които пречат на равномерната сеитба. Поврежда се структурата на почвата, чието възстановяване може да отнеме години.
Уплътнената почва затруднява развитието на кореновата система, намалява достъпа до кислород и вода и води до по-слаб старт през пролетта.
